Ликия (на латински: Lycia) е древна територия в югозападна Мала Азия. На запад Ликия граничила с Кария, границата минавала по река Аксон (Kirten Dere). На север е граничила с Писидия и Фригия, на изток с Памфилия. Населението се е наричало ликийци. През 334 пр.н.е. територията е завладяна от Александър Велики. През 43 г. император Клавдий я прави римска провинция. През 74 г. Веспасиан основава от нея двойната провинция Ликия и Памфилия. Руините на древна Ликия се намират на територията на Република Турция.
Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат. На север граничи с планините на Армения, на юг достига Персийския залив. На запад граничи със Сирийската степ, а на изток – с планинските възвишения на Западен Иран. В тези земи благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на Нил в Египет, възникват едни от най-древните цивилизации като Шумер, Акад и Асирия, а в началото на второто хилядолетие пр. Хр. започнало обединение на почти цялата област около град Вавилон. Част от Месопотамия се намира на територията на Република Турция.
Напишете отзив